Петолъчките на Полиграфическия Комбинат

Според всеобщо мнение, София отдавна надхвърля милион и половина жители, може би дори и повече, но това е тема на разговор, която на мен лично не ми е приятна и не мисля да коментирам тук. Нека приемем засега, че има около милион и половина човека, поне половината от които ежедневно минават по Цариградско Шосе и в частност покрай Полиграфическия Комбинат. Колко са обаче хората преминаващи през тази част на София, които са се вглеждали в тази наистина уникална като композиция и архитектура сграда (или поне тази която гледа към булеварда). Сигурно не са малко, но все пак тази статия е главно за хората, които никога не са се заглеждали. Следващият път като минавате покрай нея се вгледайте в капителите (горната част на колоните) и там ще забележите една подробност от не толкова отминалото време на Комунистическия строй, а именно на всеки един капител ярко се откроява по една петолъчка. Даже не би било пресилено, ако кажем, че петолъчката не е една а би трябвало да са по цели четири такива. Сега сигурно доста от хората четящи това се питат, какво значение има тази петолъчка. Ами истината, е че тази петолъчка няма абсолютно никакво значение, тя е просто символ на една отминала епоха, важното може би в случая, е че само този малък символ на една наистина голяма сграда говори много за самото минало не само на столицата, но и на цяла България. Винаги когато съм се заглеждал там съм си мислел за това как строителите на тази сграда са използвали дори неща незабележими на пръв поглед за да пропагандират една идея. Един наистина малък символ, който все още се опитва да ни пропагандира идеята за това как един строй може да построи такава сграда само за да може още повече да пропагандира себе си. Може би тъжната истина в днешно време за тези строители би била, че точно тази петолъчка е много по разпознаваема за днешната младеж в чиято представа тя първосигнално извиква образът на американския Пентагон и след това евентуално комунистическия символ. Още по тъжното за тези строители на тази сграда може би би било, че днешната младеж си няма ни най - малка представа за това, кой въобще е Д.Благоев, в което няма нищо лошо, просто тази днешна младеж си има своите идоли и своите ценности.
И в крайна сметка едно голямо браво за този урок по пропаганда на идеи. Дано повече хора да започнат да се замислят, не само като минават покрай тази сграда, но и покрай много други за историята на градът, който обитават, а и не само на този град.
Както казах в първия пост, в този блог нямам за цел да създавам каквито и да било идеи или да се опитвам да внуша нещо на някого, просто около нас е пълно с толкова много малки детайли, които ежедневно подминаваме, а дори и да забележим след 5 мин. вече сме ги забравили.